ПАТРИК МАРМИЪН: Може да е спечелила наградата Пулицър, но тази драма в училищната стая ме накара да копнея за уволнение на класа
Продукцията на Диян Зора е напълно безобидна, но пиесата на Туси предлага толкова малко езикови или драматични интерес, че не си струва заобикалянето
Разположен в класна стая с бели кубчета в Карадж, близо до Техеран, той се отнася до болезнено приятна учителка по английски (Надия Албина, на снимката), която някога е живяла в Манчестър
Сред нейните възрастни ученици - които всички искат да избягат от страната - Серена Мантеги (вдясно) играе леко конкурентна млада жена, която също е малко груба и отчаяно иска да бъде харесвана
Откриваме, че 18-годишно дете (вдясно, изиграно от Сара Хаземи) харесва колумбийската поп певица Шакира, а по-възрастна жена (в центъра вдясно, изиграна от Лана Джофри) е разочарована, че нейният син в Канада не отговаря на нейните гласови съобщения
Учителят е малко влюбен в млад мъж, Омид (на снимката, изигран от Ноджан Хазай), но това никога не става върви и изчезва така или иначе
Писането на Туси обаче е не само банално, но и небрежно – позволява на герои, които не могат да разберат местоименията си, да използват думи като „взаимен“ и „ alleviate'
Структурирано около шестседмичен модул от уроци по английски език, посланието е, че изучаването на език може да промени усещането ви за по-добро...и за по-лошо. Не, Шерлок!
Учителят е малко влюбен в млад мъж, Омид (Ноджан Хазай), но това никога не се получава и така или иначе изчезва .
Това беше достатъчно, за да спечели наградата Пулицър на Туси, но взриви мозъка ми за 90 минути.
Структурирано около шестседмичен модул от уроци по английски, посланието е, че изучаването на език може да промени усещането ви за по-добро...и за по-лошо. Не какво ли не, Шерлок!
Писането на Туси обаче е не само банално, но и небрежно – позволява на герои, които не могат да разберат местоименията си, да използват думи като „взаимен“ и „облекчаване“. И Стратфорд наистина би трябвало да е рисковано място за по-нататъшното й твърдение, че английският не е толкова поетичен като фарси.
Продукцията на Диян Зора е напълно безобидна, но тази на Туси пиесата предлага толкова малко лингвистичен или драматичен интерес, че не си струва да се заобикаля. Ако все още сте любопитни да го видите, ще имате още един шанс, когато се премести в лондонския театър Kiln следващия месец.
Английски се изпълнява до 1 юни в Стратфорд- upon-Avon и след това в The Kiln Theatre в Килбърн от 5 до 29 юни.
